нещо като поезия

Тяхен ген,стремеж и дълг е ...без да го желаят и разбират.....все да чуват и виждат ,което искат,и да мислят производно на това!!....Не говорим ли сега за олицеторението на субективноста!?Добре дошли в реалноста!И питам:
-Добре ли ви е със умората,от това да раждаш предпоставките-застрахователи на тяхната съдба,докато им представяш вaриянтите,че да помислят за така и за така............................
И виж бъди на щрек.преди да се залутат в темата,която взела че родила в тях борба...без да знаят че им липсва основата,черногледо да предричат че това е за беда...бъди на щрек за да раздаваш вярата,че щом ръката срещнала ръка.....съдбата влюбено над пътя им изпратила звезда...за да могат падайки да видят че сега политат и че винаги напред ще могат да разчитат....че играят ли по свещените правила... ще бъдат сити и ще нахранят лесно заблудените гърла..така добрите оправдатели на лошия късмет,случайноста и преходноста.....
Не че можеш да им се сърдиш нали...би ли се разсърдил на нещо чийто извор си ти?А би ли осъдил и наказал себе си...че не на време разбра..че между тях различието е в малките им имена..че себе си забравяш и разрушаваш...доказвайки им тяхната вина..все едно че ей сега ще вземат да разбират и прощават..прогледнали от твойта светлина?да не би да живеем в свят на чудеса?!....И когато сам си отговориш на въпроса..който ТИ сам ще зададеш.........ще ме чуеш да те каня......ела.......нека да забравим за хората...и да поговориме за важните неща...








Няма коментари:

Публикуване на коментар